История на ОУ „Васил Левски“ – гр. Хисаря, кв. Момина баня

Просвещението в хисарския квартал Момина баня има дълбоки корени, свързани с будните местни жители, които още през XIX век осъзнали, че пътят към бъдещето минава през образованието.

Първите училищни килийки

Най-старите спомени за училището са свързани с разказите на свещеник Марко поп Иванов – виден родолюбец, ръкоположен през 1868 г. в Цариград от владиката Панарет. Той свидетелства, че първото „училище“ било всъщност ниска стаичка в дома на Делдигови, където децата се учили на четене, писане и смятане. Писали на пясък и върху хартия с мастило от сажди и пачи пера.

Още преди него в селото Хисар Кюселери (старото име на квартала) преподавали поп Колю Видолов и Драган Стоянов от Демирджелере. Поп Колю обучавал в дома на свещеник Иван Марков, а след него даскал Драган Стоянов открил училище в къщата на Минчевци, в северозападния край на селото. Там той въвел по-организирано обучение и събрал 30–40 деца, включително и от околните села. Получавал възнаграждение по три гроша от ученик и храна, а учениците му – сред тях Иван Марков Ингилиза, Иван Попколев и Тодор Пановски – по-късно сами станали учители и общественици.

Първото официално училище (1870–1872)

Голямата мечта на поп Марко и местния кмет чорбаджи Вълко Тодоров била да се изгради истинско училище и църква. Турската управа позволила само училище, затова те прибегнали до хитрост – построили двуетажно здание, като в долния етаж тайно устроили църква, а горният бил за учебни стаи.

Строежът започнал около 1870 г., със средства, събрани от жителите. Дъски и греди били докарани чак от Батак. Завършването било отбелязано в летописна бележка на поп Иван Марков от 9 март 1872 г. Зданието имало четири стаи, но заради църквата не всички били използвани за обучение.

Първият учител там бил Видол Колев, а по-късно дълги години главен учител бил Иван Марков Ингилиза – просветител с широка култура, учил в Сопот и отличаващ се със „западно“ облекло, откъдето идва и прякорът му.

След Освобождението

След 1878 г. училището постепенно се разраства – от двукласно става четирикласно, а в началото на XX век се утвърждава като прогимназия. Създаден е учителски колектив, който избира за патрон най-скъпата жертва на свободата – Васил Левски. Изборът не е случаен – поп Марко лично познавал Апостола от общата им дейност в Карлово.

Новата сграда (1949–1953)

През 1949 г. започва строежът на ново и голямо училище в Момина баня. Жителите даряват пари, труд и средства – едни работят на строежа, други предоставят воловете си за превоз на материали. С общи усилия е издигнат първият етаж, но недостигът на средства забавя работата. За щастие, през 1952–1953 г. държавата поема строежа и на 1 септември 1953 г. училището отваря врати като величествена модерна сграда.

Училището днес

Днес ОУ „Васил Левски“ е символ на възрожденския дух и просветителската традиция в Хисаря. В него се обучават ученици от 1-ви до 7-ми клас – начален и прогимназиален етап. Осигурени са учебни кабинети, приятен двор с парк и голямо спортно игрище.

Училището разполага с квалифициран педагогически колектив, ръководен от директора г-жа Ир. Колева. Учениците активно участват в културния и обществения живот – организират се спортни състезания, литературни и художествени конкурси, както и инициативи, свързани с патрона на училището.

Особено тържествено се отбелязва патронният празник. В „Седмицата на Левски“ децата представят знания и умения в различни области, а историческа викторина припомня живота и делото на Апостола.

Духът на Апостола

С името на Васил Левски училището носи идеалите за свобода, равноправие и родолюбие. Животът и делото на Апостола остават вечен пример за поколенията – за смелост, жертвоготовност и безсмъртни прозрения.

ОУ „Васил Левски“ в кв. Момина баня е не просто учебно заведение, а духовен център – наследник на повече от 175 години просветителска традиция. То съчетава минало и бъдеще, като пази жива паметта за родолюбивите хисарци, дали сили, време и средства, за да има светлина и знание за децата си.